Тревата винаги е по-зелена някъде другаде
Photo by Jaanus Jagomägi on Unsplash Докато растях в Грузия, мечтаех да бъда в Съединените щати. Когато най-накрая стигнах до Съединените щати, ми се искаше да бях останалa в Грузия по-дълго. Когато за първи път пристигнах в България, съжалявах, че не съм отишла някъде по-централно в Европа. А когато три години по-късно се озовах в Австрия, започнах да изпитвам носталгия по България – по-силна, отколкото някога бих могла да си представя. На пръв поглед това може да изглежда като неблагодарност, но всъщност става дума за неспокоен дух, който никога не спира да пита: „Това достатъчно ли е“? Никога не съм забравяла да оценя онова, което всяко от тези места ми е дало: хората, откритията, преживяванията, които са ме оформили. Но на този неспокоен дух му беше все…
